ЖЕНАТА-ЦИГУЛКА
(На моята Л.)
Тя винаги плаче, когато звучи Piazzolla -
тогава е опната струна от клетка за птици.
Тогава седи на перваза и малка, и гола,
наронва живота си в шепичка гладни трохици
Минават през нея сезони, вибрации, хора.
И тя ги бележи със звук, както те я бележат -
една вокализа за хляб и отворен прозорец,
готова да храни крила с резонанс на надежда.
А толкова малко ѝ трябва, че няма да стигне
дори на врабче да нахрани до сито инстинкта - ...