LONTANA (Даша)
246 1356
3.05.2008 г., 12:39 ч.

Жената и Майката 

  Поезия » Друга
2384 0 7
 

ЖЕНАТА И МАЙКАТА

 

 

Идват и си тръгват

от живота й любови.

И всеки път боли.

Но болката ще излекува времето.

Отново тя ще срещне любовта.

Така редуват се докрай

болката любовна от раздялата,

след пламналата страст

и нежността.

Но любов ли е онази, която

можеш с друга да смениш?

Невидимо със пъпната си връв

завързано за нейното сърце,

изтръгнато от кървавата й утроба,

завинаги остава само нейното дете.

С чудото на всяко раждане,

разкъсвана от болка,

със стиснати зъбИ,

захапала надеждата

за Неговото щастие, 

жената се превръща в Майка

в оня миг благословен

на първия му писък.

И само нейното сърце

познава истинска любов.

Сърцето майчино за обичта

отплата от детето си не чака.

Само майката вместо детето си

би легнала със радост в зиналата яма.

Ако би могла да го спаси.

И щом от нейното сърце

смъртта детето й изтръгне,

то продължава да тупти,

но част от туй сърце

завинаги умира.

И нито думи, ни сълзи

не могат майчината болка

да изтрият.

Не можеш майчино сърце

да утешиш.

Не се запълва с нищо

празното от тази липса.

Тази рана не зараства.

Майчината болка и любов

със никоя любов

не можеш да сравниш.

Пред нея можеш само

да коленичиш

и се поклониш.

 

 

 

Пп.

Повод за написването е съпричастността ми към болката на една поетеса, която преди дни загуби детето си на 21 г. Поклон!

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??