Жената и Майката
ЖЕНАТА И МАЙКАТА
Идват и си тръгват
от живота й любови.
И всеки път боли.
Но болката ще излекува времето.
Отново тя ще срещне любовта.
Така редуват се докрай
болката любовна от раздялата,
след пламналата страст
и нежността.
Но любов ли е онази, която
можеш с друга да смениш?
Невидимо със пъпната си връв
завързано за нейното сърце,
изтръгнато от кървавата й утроба,
завинаги остава само нейното дете.
С чудото на всяко раждане,
разкъсвана от болка,
със стиснати зъбИ,
захапала надеждата
за Неговото щастие,
жената се превръща в Майка
в оня миг благословен
на първия му писък.
И само нейното сърце
познава истинска любов.
Сърцето майчино за обичта
отплата от детето си не чака.
Само майката вместо детето си
би легнала със радост в зиналата яма.
Ако би могла да го спаси.
И щом от нейното сърце
смъртта детето й изтръгне,
то продължава да тупти,
но част от туй сърце
завинаги умира.
И нито думи, ни сълзи
не могат майчината болка
да изтрият.
Не можеш майчино сърце
да утешиш.
Не се запълва с нищо
празното от тази липса.
Тази рана не зараства.
Майчината болка и любов
със никоя любов
не можеш да сравниш.
Пред нея можеш само
да коленичиш
и се поклониш.
Пп.
Повод за написването е съпричастността ми към болката на една поетеса, която преди дни загуби детето си на 21 г. Поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
