Жената и Майката
ЖЕНАТА И МАЙКАТА
Идват и си тръгват
от живота й любови.
И всеки път боли.
Но болката ще излекува времето.
Отново тя ще срещне любовта.
Така редуват се докрай
болката любовна от раздялата,
след пламналата страст
и нежността.
Но любов ли е онази, която
можеш с друга да смениш?
Невидимо със пъпната си връв
завързано за нейното сърце,
изтръгнато от кървавата й утроба,
завинаги остава само нейното дете.
С чудото на всяко раждане,
разкъсвана от болка,
със стиснати зъбИ,
захапала надеждата
за Неговото щастие,
жената се превръща в Майка
в оня миг благословен
на първия му писък.
И само нейното сърце
познава истинска любов.
Сърцето майчино за обичта
отплата от детето си не чака.
Само майката вместо детето си
би легнала със радост в зиналата яма.
Ако би могла да го спаси.
И щом от нейното сърце
смъртта детето й изтръгне,
то продължава да тупти,
но част от туй сърце
завинаги умира.
И нито думи, ни сълзи
не могат майчината болка
да изтрият.
Не можеш майчино сърце
да утешиш.
Не се запълва с нищо
празното от тази липса.
Тази рана не зараства.
Майчината болка и любов
със никоя любов
не можеш да сравниш.
Пред нея можеш само
да коленичиш
и се поклониш.
Пп.
Повод за написването е съпричастността ми към болката на една поетеса, която преди дни загуби детето си на 21 г. Поклон!
© Даша All rights reserved.
