Жената като цвете
Жената като цвете
Не ме въздигай в бог,
защото аз съм само цвете -
с петлистна чашка, с сок,
от който давам на пчелите!
Не ме откъсвай в час,
когато слънцето изгрява,
че няма да съм аз,
която в ваза разцъфтява!
Не ме потъпквай в миг,
защото... пак ще се изправя,
но ти - с какъв ли вик
от самота ще се спасяваш?!
Не ме посаждай в съд,
защото там аз ще увехна...
Вземи ме, тръгнал в път -
ще бъда твоята утеха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
