Жената като цвете
Не ме въздигай в бог,
защото аз съм само цвете -
с петлистна чашка, с сок,
от който давам на пчелите!
Не ме откъсвай в час,
когато слънцето изгрява,
че няма да съм аз,
която в ваза разцъфтява!
Не ме потъпквай в миг,
защото... пак ще се изправя,
но ти - с какъв ли вик
от самота ще се спасяваш?!
Не ме посаждай в съд,
защото там аз ще увехна...
Вземи ме, тръгнал в път -
ще бъда твоята утеха!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
