Mar 8, 2015, 4:28 PM

Жената като цвете

  Poetry » Love
2.3K 0 5

Жената като цвете

 

Не ме въздигай в бог,

защото аз съм само цвете -

с петлистна чашка, с сок,

от който давам на пчелите!

 

Не ме откъсвай в час,

когато слънцето изгрява,

че няма да съм аз,

която в ваза разцъфтява!

 

Не ме потъпквай в миг,

защото... пак ще се изправя,

но ти - с какъв ли вик

от самота ще се спасяваш?!

 

Не ме посаждай в съд,

защото там аз ще увехна...

Вземи ме, тръгнал в път -

ще бъда твоята утеха!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...