Mar 8, 2015, 4:28 PM

Жената като цвете

  Poetry » Love
2.3K 0 5

Жената като цвете

 

Не ме въздигай в бог,

защото аз съм само цвете -

с петлистна чашка, с сок,

от който давам на пчелите!

 

Не ме откъсвай в час,

когато слънцето изгрява,

че няма да съм аз,

която в ваза разцъфтява!

 

Не ме потъпквай в миг,

защото... пак ще се изправя,

но ти - с какъв ли вик

от самота ще се спасяваш?!

 

Не ме посаждай в съд,

защото там аз ще увехна...

Вземи ме, тръгнал в път -

ще бъда твоята утеха!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...