Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
22.10.2014 г., 14:03 ч.

Жената на поета 

  Поезия » Друга
935 0 11

ЖЕНАТА НА ПОЕТА
 

 

"каза тя... И слезе от небето" Виолета Христова

...

Жената на поета е самотна. Понякога захвърля свойте гривни,
юздите да придърпа на живота, мъжът ù щом от от пътищата кривне.

 

Изпадне ли веднъж поетът в "дупка", присъдата обществена е жива:
"ужасна вещерка и душегубка", таланта му в хаван, която стрива.

 

Но пред пещта на словото, когато той коландри калъпите до късно,
примижва тя неловко под дъгата, нетрайна, на суетната му същност.

 

На обич вечна тя не търси лукса и за последно всеки път го люби:
словата му - по-меки от памук са, а ласките му - неизменно груби.

 

Под спуканата на луната вежда, на близостта под страшната зараза,
поглежда я той, както се поглежда: една жена, от облаците слязла.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??