Жената на поета
ЖЕНАТА НА ПОЕТА
"каза тя... И слезе от небето" Виолета Христова
...Жената на поета е самотна. Понякога захвърля свойте гривни,
юздите да придърпа на живота, мъжът ù щом от от пътищата кривне.
Изпадне ли веднъж поетът в "дупка", присъдата обществена е жива:
"ужасна вещерка и душегубка", таланта му в хаван, която стрива.
Но пред пещта на словото, когато той коландри калъпите до късно,
примижва тя неловко под дъгата, нетрайна, на суетната му същност.
На обич вечна тя не търси лукса и за последно всеки път го люби:
словата му - по-меки от памук са, а ласките му - неизменно груби.
Под спуканата на луната вежда, на близостта под страшната зараза,
поглежда я той, както се поглежда: една жена, от облаците слязла.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
