13.03.2007 г., 16:08

Жената от мечтите

1.9K 1 22
По тялото ти тежко се разливам,
на тънки струйки те обличам.
Пенливо и червено те опивам,
на бавни глътки те обичам.
На пръски утолявам твойта жажда,
а с капки нежност те отпускам.
С искри любовни кладата подклаждам
от огъня на жарките ми устни.
Оставям те без дъх... А искаш още.
Безплътна се разтварям със лъчите.
Желана, искана, но само нощем
съм твоя аз – жената от мечтите. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...