13.03.2007 г., 16:08

Жената от мечтите

1.9K 1 22
По тялото ти тежко се разливам,
на тънки струйки те обличам.
Пенливо и червено те опивам,
на бавни глътки те обичам.
На пръски утолявам твойта жажда,
а с капки нежност те отпускам.
С искри любовни кладата подклаждам
от огъня на жарките ми устни.
Оставям те без дъх... А искаш още.
Безплътна се разтварям със лъчите.
Желана, искана, но само нощем
съм твоя аз – жената от мечтите. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...