Жената се замисли и заплака
Дори не бях й се нарадвал още!
Наоколо бе пусто, късна нощ бе,
когато на кръстовището:
Тряяяс!!!
Удариха ме!
Смаян и ядосан,
изскочих бързо на платното аз!
Като видях какви са поразии
и си представих колко разправии,
и по сервизите какво ме чака -
направо, казвам ви, ми се доплака!
От другата, виновната кола,
излезе и се приближи смутено
една мадама в минижуп пола.
- Какво направи ма, красавице заспала!
Червеното не бе ли го видяла?
Какво сега, кажи, да те направя:
да те убия ли или да те оправя!
Жената се замисли. И заплака -
сълзите си не можеше да спре:
- Бих казала... да ме оправите...
но като зная... как го правите...
убий ме по-добре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
