22.08.2021 г., 12:08 ч.

Жената със светулки във очите 

  Поезия » Друга
1191 1 11

Имаше една жена, която

събираше светулки във нощта,

а после ги изпращаше по вятъра

да осветяват хорските сърца.

 

Канеленият ирис на очите й

се взираше във всеки със надежда.

Блещукаха светулки във зениците,

премигваха, разказваха си нещо.

 

Тя идваше във този свят понякога,

за да събуди светлината скрита

и после си отиваше незнайна

със воал от светулки в косите.

 

А ние, хората, сънувахме сънища,

светли сънища с мирис на лято.

Осветявайки нашите пътища,

рой светулки танцуваха в мрака.

 

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

(Понеже не зная как става, моля публикуващият редактор да направи препратка към онзиденшният стих "Жената със светулки във очите")
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота. ...
  462 
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
  411  12 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??