Жената със светулки във очите
Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й
се взираше във всеки със надежда.
Блещукаха светулки във зениците,
премигваха, разказваха си нещо.
Тя идваше във този свят понякога,
за да събуди светлината скрита
и после си отиваше незнайна
със воал от светулки в косите.
А ние, хората, сънувахме сънища,
светли сънища с мирис на лято.
Осветявайки нашите пътища,
рой светулки танцуваха в мрака.
© Nina Sarieva All rights reserved.
