25.11.2013 г., 8:14  

Женкари и идиоти

892 0 8

 

 

На някакъв църковен празник,

енориашите стояли

във църквата и си мълчали.

И чакали да се покаже

свещеникът, за да разкаже

за житието на светеца.

 

Внезапно някакъв пиян

и невъзпитан грубиян,

насред  пътеката изскочил

и,  със ръката като сочел

веднъж насам, веднъж натам,

започнал да крещи без срам:

 

- От таз страна сте идиоти,

 а пък от тази сте женкари!

От таз страна сте идиоти,

а пък от тази сте женкари!

 

Енориашите стояли 

шокирани и занемяли.

 

Единствен възразил Ангар:

-  Прощавай ... но не съм женкар!

 

- Добре тогава – щом не си,

при идиотите мини!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително свежо и усмихващо! Поздрави!
  • При идиотите ще постоя
    пък после и женкарите ще поздравя
    .....
    Много се забавлявах! Прекрасно е! Поздрави!
  • По-добре женкар.
  • Комай всички сме изпълнявали тези роли. Кой с успех, кой не. Ако не си от едните и нямаш шанса никога да бъдеш, то с гордост изпълнявай другата роля.

    Във "Добрият, лошият и злият" Серджо Леоне разделяше хората на много категории. Едни стрелят, другите копаят. Мисля, че ние, които не сме хващали огнестрелно оръжие трябва да сме доволни, че ни е даден шанса да копаем и да не роптаем.
  • Там му е мястото на Ангар!(имайки предвид политическите му пристрастия)

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...