9.07.2025 г., 16:56

Женската порода

149 0 2
ЖЕНСКАТА ПОРОДА

 

Тихо е. Само мислите крещят–

и в мен взривяват тишината!

Въпросите един през друг валят,

пак тласкат ме към самотата.

Уравнение с много неизвестни,

ребус, който аз трябва да реша!

Дилемата на Хамлет не е лесна –

пред нея съм изправена сега.

Затова все се лутам и гадая,

кому бе нужна истината моя?

Дали пък добротата най-накрая,

ще победи и ми даде покоя?

Промяната едва ли ще я има,

нравите са – нашата природа,

желанието всъщност е незримо –

щом е друга женската порода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...