Jul 9, 2025, 4:56 PM

Женската порода

  Poetry
148 0 2
ЖЕНСКАТА ПОРОДА

 

Тихо е. Само мислите крещят–

и в мен взривяват тишината!

Въпросите един през друг валят,

пак тласкат ме към самотата.

Уравнение с много неизвестни,

ребус, който аз трябва да реша!

Дилемата на Хамлет не е лесна –

пред нея съм изправена сега.

Затова все се лутам и гадая,

кому бе нужна истината моя?

Дали пък добротата най-накрая,

ще победи и ми даде покоя?

Промяната едва ли ще я има,

нравите са – нашата природа,

желанието всъщност е незримо –

щом е друга женската порода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...