2.07.2010 г., 8:13

Женските комари ме обичат

936 0 8

Вчера в работата окъснях.

 

А прИвечер

в градината отидох

и в кофичката вишни си набрах.

 

И докато берях, какво разбрах?

 

Разбрах,

че женските комари ме обичат.

 

Наоколо козичките пасат,

но всички те връз мене само тичат!

 

Изхапаха ме.

Но не им се сърдя.

 

Комарите,

дори и най-сърдити,

не хапят талкоз зло, както жените!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом те обичат, всичко е наред,
    само по-малко им се пречкай на пътя,
    че може и да те заболи...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Мисля, че не само комарите си падат по теб, ама нейсе...
    Усмихна ме!
    Бъди, Ангеле!!!
  • Ха ха ха ха ха хх...
    Ама знаеш ли колко си прав, м?
    Разсмя ме от сърце
    Поздрав за готиното стихо!
  • Поздрави и на теб, Веси70 - радвам се да те видя на страничката си;Василена, и вас ви хапят, но вие сте от друго тесто - вас и аз бих ви, е, не нахапал, но нацелувал; Борко Бърборко, зависи от кого са се "насмукали с кръвчица" - имам едно стихотворение "Комарите на хората приличат" и мислех че съм го пуснал, но не го виждам, ще трябва скоро да го пусна; Котел, все някой ни обича, но за да бъдем щастливи това не е достатъчно - нужна ни е любовта на човека, когото обичаме; Жарава, благодаря ти че си така щедра и снизходителна към мене - макар и да усмихва, стихотворението ми е незначително.
  • Все някой те обича!Усмивка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...