Щом в ехо гръмне висинето,
гората ритъма подема.
В полето скръцне ли щурчето,
реди и вятърът поема.
Препускам с думите мустанги
по ритъма на бял паркур.
Разчупил словословни пранги,
по листа тичам като щур!
От светлата луна в безкрая
се спускат девет музи свише.
Чрез римите – врата към Рая,
аз пътя си Божествен пиша.
Възражда се етюд в ума ми
и почвам да творя наново –
честит йеромонах на думи,
въздигнал българското слово!
13.02.2021 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей »