ЖЕСТ

Подай ръка да се сбогуваме

и нежен жест да отнесем,

от допира, за да не тъгуваме,

когато времето ни спре.

Ще видим колко сме пропуснали

заблудени, че материално сме успели,

че без обич сме допуснали

страдания - душите сме презрели.

А времето лети, не ни остана

възможност да се опростим,

за всяка болка, всяка рана,

какво един на друг дължим.

Едва ли ще запълним празнотата,

като в игра от ранното ни детство,

изгубени във вихъра на чудесата,

любовта си ще оставим във наследство.

Макар и малко тъжна, не - успяла,

уморена от духовна нищета,

за поколенията дето ще остане,

ще бъде път и светлина.