Жест
644
0
1
ЖЕСТ
Подай ръка да се сбогуваме
и нежен жест да отнесем,
от допира, за да не тъгуваме,
когато времето ни спре.
Ще видим колко сме пропуснали
заблудени, че материално сме успели,
че без обич сме допуснали
страдания - душите сме презрели.
А времето лети, не ни остана
възможност да се опростим,
за всяка болка, всяка рана,
какво един на друг дължим.
Едва ли ще запълним празнотата,
като в игра от ранното ни детство,
изгубени във вихъра на чудесата,
любовта си ще оставим във наследство.
Макар и малко тъжна, не - успяла,
уморена от духовна нищета,
за поколенията дето ще остане,
ще бъде път и светлина.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
