3.07.2009 г., 23:33 ч.

Жесток 

  Поезия » Любовна
748 0 6

 


Безумна ли бях, че те молих,
ти мен да обичаш копнях.
Какво ли аз още не сторих - 
умирах за тебе, живях!

В очите ти срещах ненавист,
в ръцете ти чувствах студа
и толкова злоба, омраза,
до теб щом положех глава!

И рани от тебе аз нося,
кървящи, убиващи, тежки...
Но колко любов ще изпрося,
и колко мечти и надежди?

А ти си жесток и безмилостен,
остана си каменно твойто сърце,
трошички подхвърляш и смееш се
на моето тъжно лице!

Повярвай ми ти, все пак някога
моята обич към теб ще умре,
тогава и ти ще изпитваш пак болката
на смъртно ранено сърце!

© Ева Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря на всички за милите думи...
    Прекрасно посрещане!
  • Безумна...Не!Просто влюбена. И като всяка влюбена жена се нуждаеш от топлина, любов и нежност.
    Прекрасно начало. Поздравления и ... Добре дошла!!!
  • Mъжете трудно обичат,Ева! Трудно е да развълнуваш мъжкото съце...И обич да търсим,пак без нея оставаме...
  • Благодаря Веси - аз я срещнах преди 4 години!!!!
  • "Повярвай ми ти, все пак някога
    моята обич към теб ще умре"

    Добре пишеш,но нека това е първият и последният стих за тази илюзия-любов...Вярвай и ще срещнеш истинската...
  • Andromaha..Любов е..и това е любов,при нея няма граници
    Браво за стиха..все едно е писан за моята история..
Предложения
: ??:??