Жесток
Безумна ли бях, че те молих,
ти мен да обичаш копнях.
Какво ли аз още не сторих -
умирах за тебе, живях!
В очите ти срещах ненавист,
в ръцете ти чувствах студа
и толкова злоба, омраза,
до теб щом положех глава!
И рани от тебе аз нося,
кървящи, убиващи, тежки...
Но колко любов ще изпрося,
и колко мечти и надежди?
А ти си жесток и безмилостен,
остана си каменно твойто сърце,
трошички подхвърляш и смееш се
на моето тъжно лице!
Повярвай ми ти, все пак някога
моята обич към теб ще умре,
тогава и ти ще изпитваш пак болката
на смъртно ранено сърце!
© Ева Станчева All rights reserved.
