Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
28.11.2013 г., 16:48 ч.

Жилетката на самотата 

  Поезия » Любовна
494 0 3

Oблякла съм жилетката на самотата.

И те чакам. Чакам нещо да се случи.

Толкова е близо вечността.

Толкова съм близо да съм себе си...

 

 

Но не мога да достигна нито миг,

нито грам, нито вид, нито песен.

И безплътна се нося към нищото,

но не чувам гласа Му отнесен.

 

 

Щом е по-лесно да си невидим,

щом тъй близо изглеждат гробовете,

няма причина да бъдеш различен

със сърце и душа във окови...

 

 

Не бъди прах, от вятър разнесен, 

не бъди нечия сянка - ти можеше

да си дъжд, да си свят, да си бесен,

а не едно 'по дяволите ' повече...

© Ивона Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много оригинално стихотворение , а и заглавието също . Браво !
  • Много ти благодаря, Лора! Думите ти означават страшно много за мен и ме зарадваха и заредиха! И на теб пожелавам да се случват само красиви и докосващи душата неща
  • РАЗКОШНО!!!Толкова много ми хареса!Заклевам се- докосна ми душата!!!!Думите, които си използвала, смисълът, начина по който си го написала- всичко е толкова истинско, дълбоко, искрено и красиво! Толкова докосващо!!!!МНОГО СИ ТАЛАНТЛИВА!БРАВО НА ТЕБ!!!!
    ЩЕ ГО ЗАПОМНЯ!Освен това стихотворението ти има изключитено КРАСИВО име!
    Моите поздравления и пожелания никога да не обличаш тази жилетка или ако вече си я облякла да я съблечеш и да се облечеш само с прегръдката на любимия си!!
    С моите уважения!
Предложения
: ??:??