Жилетката на самотата
Oблякла съм жилетката на самотата.
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг,
нито грам, нито вид, нито песен.
И безплътна се нося към нищото,
но не чувам гласа Му отнесен.
Щом е по-лесно да си невидим,
щом тъй близо изглеждат гробовете,
няма причина да бъдеш различен
със сърце и душа във окови...
Не бъди прах, от вятър разнесен,
не бъди нечия сянка - ти можеше
да си дъжд, да си свят, да си бесен,
а не едно 'по дяволите ' повече...
© Ивона Иванова All rights reserved.
