Diamonique (Diamonique)
12 13
11.09.2019 г., 12:15 ч.

Житейски хазарт 

  Поезия » Друга
595 2 4

Животът бе една игра,

един изгарящ филтър на цигара

и помня колко вярвах в чудеса,

но много дни и нощи отлетяха

и губих с всеки следващ ход

едно парченце от копнежа.
Една секунда май е нищо,

но днес секундите къде са?
Играх за време и играх с размах,

залагах всичко, ала нищо не спечелих.
Загубих колкото можах 

и после по земята само прах намерих.
В момента, в който обеднях

напуснаха ме всички чувства

и питам се сега дали е грях,

че съвестта през прага ги пропусна.
Ала безсмислено е зная себе си да укорявам,

задето стаите в сърцето ми са празни.
Остава само гордостта си да успокоявам,

с надежди и лъжи, и спомени омразни.

© Diamonique Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Радвам се, че се е харесало
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Благодаря за хубавите думи
  • Хубаво пишеш, смислено и чувствено, едновременно с това звучиш естествено, но и оригинално. Малцина го могат. Харесвам така
Предложения
: ??:??