Житейски хазарт
Животът бе една игра,
един изгарящ филтър на цигара
и помня колко вярвах в чудеса,
но много дни и нощи отлетяха
и губих с всеки следващ ход
едно парченце от копнежа.
Една секунда май е нищо,
но днес секундите къде са?
Играх за време и играх с размах,
залагах всичко, ала нищо не спечелих.
Загубих колкото можах
и после по земята само прах намерих.
В момента, в който обеднях
напуснаха ме всички чувства
и питам се сега дали е грях,
че съвестта през прага ги пропусна.
Ала безсмислено е зная себе си да укорявам,
задето стаите в сърцето ми са празни.
Остава само гордостта си да успокоявам,
с надежди и лъжи, и спомени омразни.
© Diamonique All rights reserved.
