2.11.2022 г., 11:50

Житейски закон

1.3K 3 3

Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия. 


Пишем с емоции, чувства и време.
Буквите вдишват житейската участ.
Календарът брои и с ирония шепне:
„Дори да не искаш, нещата се случват!“ 


Финалът обаче е толкоз познат –
дъх последен, поглед вперен в безкрая.
Само следите ни остават след нас,
защото всяко начало догонва си края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...