Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време.
Буквите вдишват житейската участ.
Календарът брои и с ирония шепне:
„Дори да не искаш, нещата се случват!“
Финалът обаче е толкоз познат –
дъх последен, поглед вперен в безкрая.
Само следите ни остават след нас,
защото всяко начало догонва си края.
© Яна Ангелова- Яни All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
