Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време.
Буквите вдишват житейската участ.
Календарът брои и с ирония шепне:
„Дори да не искаш, нещата се случват!“
Финалът обаче е толкоз познат –
дъх последен, поглед вперен в безкрая.
Само следите ни остават след нас,
защото всяко начало догонва си края.