thedac (Димитър Драганов)
863 1124
18.10.2018 г., 15:54 ч.

Житейският финал 

  Поезия » Философска, Гражданска
564 5 14

Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?

Не успяха да положат след куршума си темѐл[2],
че в приятели е ножът! – всеки знае без предел.
Инжектирайте венозно на човека добрина!
Инсталирайте помпозност в есенната сушина̀!

С абокат за празнотата се разхожда бос човек,
част от списъка с познати – писък остър в кръг от лед.
Виждаме къде живеем и се губим сред калта,
и душите ни се смеят. Що за гръм ни сполетя?

На небето пепеляво се навъси цял рояк –
погледни сега наляво към поредния глупак.
Прецени това ли искаш да оставиш на деца –
и гони морала светъл по бодливата земя.

Заболи ли те – извикай, нека птиците се спрат!
От вълшебния ти ритъм нов живот да изплетат:
и от книгите с уроци да се вее бял воал.
Той, човекът, е порочен и в житейския финал.

[1] Най-високият връх в днешна Турция – 5165 м.

[2] Основа.
 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??