Жив
Напомняй ми, че жив съм още
с очите си – две грейнали слънца.
Дари ми изгреви след нежни нощи
и залези, узрели в любовта.
Напомняй ми, че жив съм още
със устните си – топли ветрове.
Развей коси във приливи разкошни
по мъжките ми жадни брегове.
Напомняй ми, че жив съм още,
докосвайки душата ми с ръце.
В смеха си окъпи ме полунощен,
да легна с трепет в твоето сърце.
Напомняй ми, че жив съм още,
студени мигове се целят в мен,
не знае Времето какво е прошка
и само любовта е щит нетлен.
От липсата ти ще умирам бавно;
ще дишам спомени, ще пия блян -
но жив аз искам с тебе да остана -
готов съм и смъртта си да ти дам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
