ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
Aug 13, 2013, 9:17 PM  

Жив 

  Poetry » Love
533 0 9


Напомняй ми, че жив съм още
с очите си – две грейнали слънца.
Дари ми изгреви след нежни нощи
и залези, узрели в любовта.

Напомняй ми, че жив съм още
със устните си – топли ветрове.
Развей коси във приливи разкошни
по мъжките ми жадни брегове.

Напомняй ми, че жив съм още,
докосвайки душата ми с ръце.
В смеха си окъпи ме полунощен,
да легна с трепет в твоето сърце.

Напомняй ми, че жив съм още,
студени мигове се целят в мен,
 не знае Времето какво е прошка
и само любовта е щит нетлен.

От липсата ти ще умирам бавно;
ще дишам спомени, ще пия блян -
но жив аз искам с тебе да остана -
готов съм и смъртта си да ти дам.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??