16.02.2013 г., 9:47  

Жива

663 0 1

Правиш ме толкова щастлива, 

да можех да остана в тези моменти завинаги.

 

Мисля, че си единствен.

Не се променяй, 

обичай ме.

 

Нека мелодията на сърцето ти води и моето,

сякаш ги сливаме в едно.

 

Ще преминем през всичко, бъди с мен!

 

Слънцето залязва, а аз съм 

все още в прегръдките ти.

Изгряват небесните звезди, 

притисни ме силно до теб!

 

Усещам пулса ти, 

дъхът ти.

 

Чувствам се толкова жива, 

Жива за твоята любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...