Жива ли съм...?

18.03.2006 г., 13:47 ч.

Поезия

5.0 / 3

770 0 3

Жива ли съм?
Да, жива,
....но времето е спряло.
Всяка крачка е цяла вечност.
Огледах се около себе си....
беше тихо, празно!
Погледнах към небето,
но и него го нямаше.
Черен облак беше заел
мястото на синевата.
Но защо жената отсреща
носи слънчеви очила!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
Дори морето да обърне гръб

Накуп аз призори не бях събрал все още звездните карфици, когато хвърли своя свилен шал луната в мои...
За мен си...

Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...
Жената на гробаря

До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...

Още произведения »