Жива съм
Жива съм
От всеки огън излизах по-жива,
обгорена до кости, но знам -
всеки пламък ми даваше сила,
топлина, която и на тебе да дам.
От всяка болка тръгвах щастлива,
не разделях живота на две,
бях на място - там, където отива
човекът, щастлив за да спре.
От всяка вода излизах по-суха,
мокри бяха само мойте очи,
останах за грозните думи глуха
и не намокрих свойте мечти.
От всяка пустиня правех пътека,
губех се, от всички една ме спаси
и вървя, и усещам душата си лека -
жива съм и по нея, знам, няма беди.
Анелия Дойчева 19.10.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Дойчева Всички права запазени
