Жива съм

От всеки огън излизах по-жива,

обгорена до кости, но знам -

всеки пламък ми даваше сила,

топлина, която и на тебе да дам.

От всяка болка тръгвах щастлива,

не разделях живота на две,

бях на място - там, където отива

човекът, щастлив за да спре.

От всяка вода излизах по-суха,

мокри бяха само мойте очи,

останах за грозните думи глуха

и не намокрих свойте мечти.

От всяка пустиня  правех  пътека,

губех се, от всички една ме спаси

и вървя, и усещам душата си лека -

жива съм и по нея, знам, няма беди.

Анелия Дойчева 19.10.2010