марси (Мери Добрева)
126 104
4.09.2008 г., 7:20 ч.

Жива съм 

  Поезия » Друга
514 0 3
 

Не питай

уморения от път за пътя -

сърцето му,

сред крачките в аритмен залп,

усещаш

сякаш в собственото гърло.

Не чакай

жадния с вода да те напие -

в пръстена стомна своите

безводия събрал,

той сам за капчица

към теб протяга

шепи.

Сред толкова звезди

не се опитвай

Вечерницата

с поглед да заключиш.

Предимството  да се сдобиеш

със собствена звезда

е някак скучно,

пред изкушението

в звездопади да се взираш.

Щом цял живот

на гръб те носи равното,

не би могла да стигнеш

върховете -

навярно

даже там да е на световете

люлката

и прищъпулника

на всички извори.

Безмълвни

крясъци по чуждо стръмно

са потните кошмари на куплетите.

Под собствените стъпки

натежала

зад отесняло от надежди тяло...

Заслугата е -

ЖИВА СИ.

 

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, тук наистина се диша!
    Браво!
  • Под собствените стъпки
    натежала
    зад отесняло от надежди тяло...

    Дишащо и много, много страхотно!
  • зад отесняло от надежди тяло...
    Заслугата е -
    ЖИВА СИ.

    Болезнено... ! Поздравления, много ми хареса!
Предложения
: ??:??