Жива тъмнина
Тихо е.
Отдавна спи градът.
Сред смълчаната трева
на щурците
вечерният концерт се чува,
около сребристата луна
звездите замечтани плуват.
Липата,
вече прецъфтяла,
на славеите
тихо шепне със листа,
а те огласят
с копнежните си трели
тази жива тъмнина.
В миг
мрака пръсва светлина.
След нея
образът ти
пред мене се разкрива.
Дали ме ти намери,
или аз,
в незрението свое
теб избрах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
