Тихо е.
Отдавна спи градът.
Сред смълчаната трева
на щурците
вечерният концерт се чува,
около сребристата луна
звездите замечтани плуват.
Липата,
вече прецъфтяла,
на славеите
тихо шепне със листа,
а те огласят
с копнежните си трели
тази жива тъмнина.
В миг
мрака пръсва светлина.
След нея
образът ти
пред мене се разкрива.
Дали ме ти намери,
или аз,
в незрението свое
теб избрах...
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
