Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите,
с които и сред зима люлки си плета,
когато сняг и лед надвиснат над света,
синигер аз съм шарен, весел, любопитен.
Косите ми са черни, като мрака нощем,
тук-там сребреят нежни лунните сълзи,
при мен не смее старостта да допълзи.
Живее ми се с песен, люби ми се още!