Patrizzia (Надежда Ангелова)
2061 18143
31.07.2023 г., 19:39 ч.  

Живее ми се! 

  Поезия » Друга
229 5 7

Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,

 

Ресниците ми крият и до днес дъгите,
с които и сред зима люлки си плета,
когато сняг и лед надвиснат над света,
синигер аз съм шарен, весел, любопитен.

 

Косите ми са черни, като мрака нощем,
тук-там сребреят нежни лунните сълзи,
при мен не смее старостта да допълзи.
Живее ми се с песен, люби ми се още!  

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??