Живей!
Живей!
Ах, моля те, живей!
В живота ми присъствай!
Да ме оставяш ти не смей
на таз земя - ще е убийство!
Пълни живота ми със смях
и с болка, и с мълчание, пълни!
Живея истински със тях -
в душата ти звънят лъчи.
Ранявай ме, макар сурово
така понякога да ме обичаш.
Ти съществувай! Аз не искам много -
да знам, че въздуха ми дишаш.
А ако аз напусна този свят.
Нелепо и внезапно го напусна...
Ти пак живей! И розов цвят
априлски някога откъсвай...
Помилвай го с очи дълбоки
и после с устни. Усети,
че с теб съм пак и колко
живея, щом живееш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
