Живей!

Apr 17, 2009, 4:53 PM

Poetry

735 0 3

Живей!

Ах, моля те, живей!

В живота ми присъствай!

Да ме оставяш ти не смей

на таз земя - ще е убийство!

Пълни живота ми със смях

и с болка, и с мълчание, пълни!

Живея истински със тях -

в душата ти звънят лъчи.

Ранявай ме, макар сурово

така понякога да ме обичаш.

Ти съществувай! Аз не искам много -

да знам, че въздуха ми дишаш.

А ако аз напусна този свят.

Нелепо и внезапно го напусна...

Ти пак живей! И розов цвят

априлски някога откъсвай...

Помилвай го с очи дълбоки

и после с устни. Усети,

че с теб съм пак и колко

живея, щом живееш ти!

Please sign in with your account so you can comment and vote.