Apr 17, 2009, 4:53 PM

Живей!

  Poetry
1K 0 3

Живей!

 

Ах, моля те, живей!

В живота ми присъствай!

Да ме оставяш ти не смей

на таз земя - ще е убийство!

 

Пълни живота ми със смях

и с болка, и с мълчание, пълни!

Живея истински със тях -

в душата ти звънят лъчи.

 

Ранявай ме, макар сурово

така понякога да ме обичаш.

Ти съществувай! Аз не искам много -

да знам, че въздуха ми дишаш.

 

А ако аз напусна този свят.

Нелепо и внезапно го напусна...

Ти пак живей! И розов цвят

априлски някога откъсвай...

 

Помилвай го с очи  дълбоки

и после с устни. Усети,

че с теб съм пак и колко

живея, щом живееш ти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пролет.. цветя.. живот.. брао Теди
  • На мен всички моменти и моментчета ми харесаха!!!
    Отдавна не се беше вясвала, Тед... идваш с гръм!
    Живей, Тед!
  • Добре... но има някои моменти, на които им трябва оправяне.
    Ще те чета пак!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...