Денят е прекрасен, когато морето
събужда очите ми с юлското синьо.
Приижда вълната - тържествено бавна,
а аз си наливам разпенено вино.
Мълчи синевата, преляла във оранж,
когато заспива часът уморен.
И свири забравен от дни грамофонът,
неоново свети дъхът ми стаен.
Ще спя безметежна във мокрия пясък,
ще слушам легенди за бури и страст.
Морето ме гали, обича ме с ярост.
Живея във синьо и аз съм вълна.