Денят е прекрасен, когато морето
събужда очите ми с юлското синьо.
Приижда вълната - тържествено бавна,
а аз си наливам разпенено вино.
Мълчи синевата, преляла във оранж,
когато заспива часът уморен.
И свири забравен от дни грамофонът,
неоново свети дъхът ми стаен.
Ще спя безметежна във мокрия пясък,
ще слушам легенди за бури и страст.
Морето ме гали, обича ме с ярост.
Живея във синьо и аз съм вълна.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
