В окото на тази луна - сълзица на вещица,
на клада горя, овъгли се плодното лозе.
Изтляха сред дим чак до корен, до кост и до прешлена,
ластарите сгърчили пръсти, черни и грозни.
Превита от болка пръстта, на огъня в пукота,
и ви, и пищя, и цвърча, ведно със лозите.
Суровото също горя, и то покрай сухото.
Останаха само кютуци на въглени свити.
От утре насетне тревите плъпват из лозето -
на вятър ще свирят балади за гроздобери.
И кой знае?... Може напролет силата в гроздето
под въглена жива мъзга все пак да намери. ...