Живи под въглена
В окото на тази луна - сълзица на вещица,
на клада горя, овъгли се плодното лозе.
Изтляха сред дим чак до корен, до кост и до прешлена,
ластарите сгърчили пръсти, черни и грозни.
Превита от болка пръстта, на огъня в пукота,
и ви, и пищя, и цвърча, ведно със лозите.
Суровото също горя, и то покрай сухото.
Останаха само кютуци на въглени свити.
От утре насетне тревите плъпват из лозето -
на вятър ще свирят балади за гроздобери.
И кой знае?... Може напролет силата в гроздето
под въглена жива мъзга все пак да намери.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!!!
-
"Не можем да откъснем и една страница от живота си, но можем да хвърлим цялата книга в огъня"/Жорж Санд/
________________________________________________
Права е великата Санд, защото многократно е опитвала да го прави.Дали е успяла?
И все пак...нищо друго не е по-живо от това, което живее под живи въглени!Можем да сме сигурни не в оцеляване, а в истина.
Невероятен стих Регина! Благодаря за него! -
Много красив стих!
Браво, Регина.с обич. -
Държиш нивото а? Браво! Много хубав стих...пак!
-
Поздравления за стихотворението!
-
Тръбло-тръбла е архаизъм, означаващ дим, или прах издигащ се в небето на ръкави(като тръба).
Думата се среща в художествената литература, както и в диалектните говори.
Съжалявам за причинените неудобства и Благодаря, че прочете, Ананке! -
Хубав стих, както обикновено!
Рег, извинявай, но какво е "тръбла"? Явно е твой поетичен неологизъм или някаква регионална дума, не я зная?
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
