Живи рани
В ъглите крещи от суета
една любов презряна, че е била
и дави се във пищния й смях
една въздишка в тъмното покрила
спомени за недовършен грях.
Броди по безлунното небе
една сълза с усмивка скрита,
а суетата бърза да я спре,
че не приляга на звездите.
В люта битка две съдби
ще се преплитат и разделят,
спомени ще оцелеят само
от две сърца със живи рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
