В ъглите крещи от суета
една любов презряна, че е била
и дави се във пищния й смях
една въздишка в тъмното покрила
спомени за недовършен грях.
Броди по безлунното небе
една сълза с усмивка скрита,
а суетата бърза да я спре,
че не приляга на звездите.
В люта битка две съдби
ще се преплитат и разделят,
спомени ще оцелеят само
от две сърца със живи рани.
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
