Живот
Отекват стъпки тихи в мрака
на пътник малко закъснял,
надявайки се някой да го чака
в дома, отдавна опустял.
В далечината чува се пиано
и тъжна е неговата песен.
Сенки сиви крият се потайно,
както циганското лято от настъпващата есен.
Снегът вали, дърветата са бели,
животът сякаш кротко е заспал.
Нощта тъмната си мантия е снела
и плаши онзи пътник закъснял.
Уличките- тесни, сградите са сиви,
Градът потънал е във пустота.
Минават хора, привидно щастливи,
бягащи от ужаса на свойта самота.
И аз вървях... Но, спирам се за малко.
Къде да ида, ако продължа?
Да се предам? Не, ще бъде жалко...
Тръгвам пак... после ще реша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
