Живот
Отекват стъпки тихи в мрака
на пътник малко закъснял,
надявайки се някой да го чака
в дома, отдавна опустял.
В далечината чува се пиано
и тъжна е неговата песен.
Сенки сиви крият се потайно,
както циганското лято от настъпващата есен.
Снегът вали, дърветата са бели,
животът сякаш кротко е заспал.
Нощта тъмната си мантия е снела
и плаши онзи пътник закъснял.
Уличките- тесни, сградите са сиви,
Градът потънал е във пустота.
Минават хора, привидно щастливи,
бягащи от ужаса на свойта самота.
И аз вървях... Но, спирам се за малко.
Къде да ида, ако продължа?
Да се предам? Не, ще бъде жалко...
Тръгвам пак... после ще реша...
© Някоя All rights reserved.
