severianin (Валентин Чернев)
417 677
26.05.2012 г., 17:53 ч.

Живот 

  Поезия
648 1 9

Загадка, чудо, тайна неразкрита,

река безбрежна, кораб в бурна нощ –

какво е моят стар живот се питам:

щастлива участ или жребий лош?

 

И търся все метафори блестящи

и цветни рими за възвишен стих,

а знам – безцветното ми настояще

е делничен и прост до болка щрих.

 

Понякога блести – монета стара,

понякога е просто зеленчук:

като горещ картоф в устата пари

или люти като обелен лук.

 

Минават дни – неделя след неделя,

годините се нижат ден след ден...

Аз своя лук-живот на люспи беля

и все по-малък той лежи пред мен.

 

И идва залезът, и пада здрачът,

и тъмна нощ ще скрие всичко тук.

Аз беля своя сив живот и плача,

защото само с плач се бели лук.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??