Живот
Загадка, чудо, тайна неразкрита,
река безбрежна, кораб в бурна нощ –
какво е моят стар живот се питам:
щастлива участ или жребий лош?
И търся все метафори блестящи
и цветни рими за възвишен стих,
а знам – безцветното ми настояще
е делничен и прост до болка щрих.
Понякога блести – монета стара,
понякога е просто зеленчук:
като горещ картоф в устата пари
или люти като обелен лук.
Минават дни – неделя след неделя,
годините се нижат ден след ден...
Аз своя лук-живот на люспи беля
и все по-малък той лежи пред мен.
И идва залезът, и пада здрачът,
и тъмна нощ ще скрие всичко тук.
Аз беля своя сив живот и плача,
защото само с плач се бели лук.
© Валентин Чернев All rights reserved.
