Живот

6.03.2012 г., 13:52 ч.

Поезия » Философска

792 0 2

Тръгнах по пътя на белите рози,

в мене цъфтеше блян подир блян,

с искри във очите, с краката си боси

щурмувах полята в живота засмян.

Вулкан от емоции и смях на дете,

наивност в душата до глупост дори,

исках и давах любов от сърце -

частица от туй, що в мене гори.

Сега вече зная, че в този живот

има и скърби, болка, сълзи,

любовта си аз пазя в душевен кивот

и пак ще я давам, дори да боли!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.